Културата на Древна Тракия
Тракийската култура е оставила следи и в сведенията на античните гръцки и римски автори, и в многобройни археологически паметници и находки. Сред най-добре познатите э изяви са погребалните обичаи. Според някои писмени сведения тракийците оплаквали и жалели мъртвите; според други ги изпращали с радост и веселие поради вярата, че ги очаквал щастлив задгробен живот. По време на погребенията принасяли в жертва животни, с които след това се угощавали, пиели много вино и устройвали различни игри и състезания. Самото погребение извършвали или чрез изгаряне на тялото на клада, или чрез полагането му в земята или в специално изградена гробница. Обичайна практика било насипването на надгробни могили. Заедно с покойника в гроба били поставяни личните му вещи и погребални дарове – съдове с храна и напитки и различни предмети, предназначени да му служат в отвъдния живот. В тракийските погребения се срещат накити и принадлежности към облеклото, защитно и нападателно въоръжение, съдове от керамика и метал, мебели, конска амуниция и дори (макар и рядко) цели колесници. Засвидетелствани са също съпътстващи погребения на принесени в жертва коне и кучета, а в някои случаи и на жени, погребани заедно с мъжете си. Този жесток обичай е отразен и в античната писмена традиция.
През V и ІV в. пр.Хр. на различни места във вътрешността на Тракия възникнали по-крупни селища, които постепенно също добивали градски облик. Някои от тях били свързани с царски резиденции, други имали предимно търговски функции. Завладявайки Южна Тракия в 340 г. пр.Хр., македонският цар Филип ІІ превърнал някои от съществуващите от по-рано големи селища в укрепени градове; такива са Филипополис („градът на Филип“) на река Хеброс (Марица) и Кабиле на река Тонзос (Тунджа). Като тракийски царски град е възникнал в края на ІV в. пр.Хр. и Севтополис, чиито останки са проучени при изграждането на язовир „Копринка“ край Казанлък. Той носи името на одриския цар Севт ІІІ, съвременник на Александър Велики и неговите приемници. Още един укрепен царски град от същата епоха се проучва в земите на гетите, край с. Свещари в района на град Исперих. Разположеният наблизо голям могилен некропол, в който е проучена Свещарската гробница, показва, че гетският град край Свещари (чието име не ни е известно със сигурност) е бил обитаван от силна и богата местна династия – възможно е това да е била столицата на гетския цар Дромихет. В един намерен в развалините на Севтополис надпис се споменават градски храмове и олтари. Но важните светилища в древна Тракия са били разположени извън селищата, в характерна природна среда – на планински върхове, край извори, в пещери и пр. Прочуто било светилището на Дионис в Родопите, което според Херодот се намирало на най-високия връх на планината.
