Могила Светицата - обща информация
През 2004 г. край град Шипка е открита тракийска гробница в могилата Светица.
Смята се, че гробницата датира от V век пр. Хр. Предполага се, че погребаният е бил войн, защото е погребан с цялото си бойно въоръжение.
Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена.
Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение.
Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
Сред предметите, открити в гробницата, най-ценни са златен пръстен-печат и златен съд издялан във формата на маска-лице, който изпълнява функцията на чаша.
Гробницата, част от Долината на тракийските владетели, има вход и е отворена за туристи.
Гробницата е с размери 178 на 316 см и е с ориентация изток-запад. Изградена е от каменни блокове, положени в дълбока яма. Отгоре е покрита с шест трапецовидни каменни блока, с дължина над 2 м и с форма на паралелепипед, които придават форма на саркофаг.
Отвътре стените на гроба са били частично оцветени в червено и черно - сакрални за траките цветове. По стените, на железни куки, са били окачени керамични и метални дарове. По пода на гробницата са открити кости от тялото на погребания..
Предполага се, че погребаният тук е бил воин (дори че е е одриският владетел Терес I), понеже е бил погребан с почти пълен комплект въоръжение. В северозападния ъгъл е изправена броня от две бронзови и много железни части. По лицевата и гръбната части на бронята има барелефи с човешка мускулатура. По ограничаващите гърдите и плещите релефни линии са врязани изображения на пълзящи чудовища. В могилата са открито множество артефакти, но безспорно най-значим сред тях е златен съд-фиала, моделирана като човешко лице - маска. Тя е изпълнявала ролята и на чаша за пиене. Изработена е от 23-каратово злато и тежи 673 грама. Стиловият анализ на изображението насочва, че произведението датира от средата на V в. пр. Хр. Маската е силно деформирана и смачкана, едното ухо се е озовало зад лицето. Устието на чашата е нащърбено и загубило част от оригиналните си очертания.
