град Болбабрия
Болбабрия (близо до днешна Дупница) е име на древнотракийско селище, което до този момент бе с неизвестна за науката локализация и спрямо разположението си носи нетипично окончание за крайморски град -брия. Учените предполагат локализацията на селището в близост до пътя Пауталия-Германея. Всъщност траките са използвали това семантично название с далеч по-широко значение, като освен крайморско селище са обозначавали и крайбрежни поселения край реки. През мястото на което е била разположена Болбабрия, а в настоящия момент и град Дупница преминават реките Джерман, Бистрица, Отовица (Саморанска река) и Джубрена. В превод на думите от тракийски произход, които образуват името - болба и брия, наименованието Болбабрия се превежда като "селище на брега на тресавище". Съвсем логично е да предположим, че едно от най-богатите на реки място в България в подножието на високата Рила е могло да създава предпоставка за формиране на тресавище или в най-добрия случай на мочурливи места.
А наличието на такова голямо богатство от водни източници наистина създава алюзията за крайбрежие на разположеното в близост селище Болбабрия. Близо до съвременна Дупница, на около 2 километра се намира село Яхиново, където са открити находища от глина и това наистина показва, че в древността, когато пълноводието на реките е било значително, тук са съществували гъсто разположени мочурливи места и тресавища. Тракийската дума болба за тресавище има ясното фонетично и семантично сходство със съвременния български глагол бълбукам, който описва явление така характерно за места с бавно течащи води като мочурища и тресавищаСходството на корена болба с гръцката дума болбос - луковица, не може да намери основание като име на селище, поради неговата несъотносимост към ойконимните традиции. Съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към XVI-XII в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвани за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци.